За абсурдите и алтруистите 

За пореден път дойде време за кандидатстване на зрелостниците, което отново събужда ежегодните теми за най – желаните специалности и едва ли не лекомислието на младите.

Водеща в категорията „най-желана“ специалност е психологията. До тук прочетох поне 3 гневни, изпълнени с огорчение статии на психолози (поне така се подписваха отдолу), които яростно обясняват как студентите търсят мекото на баницата и нямат бегла представа какви предизвикателства ги чакат. Не че има кой изобщо да им го изясни преди да се озоват в аудиториите.

Повечето от изказванията в публичното пространство, които в интерес на истината са доста малко, единствено констатират, а нямат претенцията да анализират или мотивират. Мнението на тези специалисти се търси рядко, а общественото настроение е по – скоро негативно. Българина не прави разлика между терапевт, психиатър и психолог. Защото не е запознат. От четирите си години в СУ не видях никакви опити от повечето преподаватели да дадат публичност на своите мнения. Какво остава за тези на студентите? Тази професия стои в страни от публичния живот и е с неясен статут и още по-плачевно финансиране. 

В центъра на този хаос се озовава студента. Това съществително за мен обхваща онези, на които наистина им се учи и имат желание да се развиват. Голяма част от тези млади идват подкрепени от родителите си през първите 2 години – период, в който могат спокойно да учат и да нямат притеснения за бъдещото си кариерно развитие, защото то изглежда далечно. След още 2 години идва момента, в който този човек иска да стане самостоятелен – ето тогава идва голямата трагедия. Той няма какво да работи. Той иска да гради живота си, но осъзнава, че с минимална работна заплата това няма да стане. И решава да отложи професионалното си развитие и да обърне внимание на онези аспирации, които в момента са свързани лично с него. Защото иска стабилност.

Всяка една допълнителна квалификация, която е необходима за психолозите, независимо в коя област са, включва допълнителен финансов ресурс. Ето от тук идва голямото огорчение на цялата практикуваща гилдия – тя е зле платена. А младите не желаят това. 

Грозно е, когато един претендиращ да разбира околните човек не се опитва да вникне поне малко в мотивите на младите. Още повече е наличие на недостатъчни знания това обобщение, че всички са зле. Нека психолозите в България не се правят на големи алтруисти и не си признаят най-сетне, че са ужасно недоволни. Има хора, които избират тази специалност с голямо вдъхновение, но имат желание труда им да бъде оценен, а тук това в момента не е възможно. И повечето специалисти го знаят. Както знаят и защо колегите им в един добър момент си събират багажа. 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s