Какво искат „Ранобудните“

Източник: http://www.dw.de/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/a-17254298 

Репортаж на Иван Бедров:

„Това, което ние в момента критикуваме, е резултат от липсата на адекватна образователна система, най-вече в училище“, казва Ивайло Динев, един от лидерите на „Ранобудните студенти“. Докато говорим в една от залите на Софийския университет, вратата често се отваря – студенти или пък хора от охраната на университета непрекъснато търсят Ивайло, телефонът му звъни, но той не спира последователно да обяснява защо трябва да се започне от образованието.

Окупацията стартира преди повече от месец. Вече втора седмица тя е ограничена до Аулата на университета, но всички продължават да наричат младите момичета и момчета „студентите от 272“ – по името на 272-ра аудитория, където започна студентският бунт.

Хора с кауза

„Системата създава апатични граждани и точно затова се появихме ние – трябваше да дадем пример. Ако училището изгражда критично мислещи хора, ние няма да имаме никакви проблеми, защото тези критични хора ще станат един ден политици или активни граждани“, казва 24-годишният Динев.

Роден е в Благоевград. Работи още от ученик – като общ работник, на автомивка, в шивашки цех, в хранителен магазин. Преди 5 години идва в София, за да учи културна антропология във Философския факултет на СУ. Неговият връстник и „колега по окупация” Теодор Колев е от София и също има разнообразна трудова биография – бил е строителен работник, куриер, раздавал е брошури, работил е в кухня на ресторант. Сега завършва право.

„И досега съм имал позиция, но не е имало хора, с които да се обединя и да направим нещо заедно. Чувствал съм неразбиране в средата, в която съм израснал. Чудех се дали аз съм объркан или самата среда. Тук разбрах, че грешката не е в мен. И най-много ме радва това, че различни хора се обединихме в името на една кауза“, обяснява Теодор.

Неговата идея за България е кратка: „Да седнем и да основем държавата на чисто. Да напишем нов обществен договор“. Не му се навлиза в детайли как точно да стане това – с ново Велико народно събрание или с нова Кръгла маса, но не спира да повтаря, че дори и магическа пръчка не е способна да оправи България отведнъж. „Това е процес, който изисква да се изгради нова платформа, абсолютно всичко трябва да се изгради наново. Да се съберем и да решим. Ние, студентите, вече сме се събрали и това е най-ценното“.

„В България имаме огромен интелектуален потенциал, който трябва да бъде използван. В момента обаче сме управлявани от най-глупавите”, добавя Милена Славейкова. Тя е на 21 години, учи 4 курс Прогнозиране и планиране в УНСС, от две години работи и в счетоводна къща. „Огромна част от съзнанието ми е насочено към проблемите в държавата,“ – пали се Милена, „защото всеки ден се случва гаф след гаф, продават държавата, нещата стават все по-зле. Сестра ми емигрира, много мои приятели емигрираха и не се знае кой кога ще се върне. Нещата главоломно отиват все по-надолу“.

Протестиращите студенти казват, че целта им е да просвещават, а не да правят революция. „Когато българите разбраха за случая „Христо Бисеров”, веднага трябваше да има реакция. Не хората да чакат да видят как ще реагират студентите, а всеки сам да реагира“, казва Ивайло Динев. Ще повярва, че „Ранобудните студенти“ са успели, когато хората мигновено реагират на всеки случай като „Бисеров“ и „Пеевски“.

„Защо не направите партия?“

„Когато влязохме в парламента и Миков (председателят на Народното събрание Михаил Миков – бел.авт.) ни каза, че не му пука дори за неговите избиратели, тези негови избиратели трябваше да дойдат тук и да го изринат“, казва Динев. Според него случаи като този показват, че общественият договор е само на хартия.

„Ранобудните” не искат срещи с политици, не искат да правят партия, не си поставят краен срок за окупацията. „Ако решим, че махането на правителството е основната ни цел, ще се съюзим с всички опозиционни партии и ще го свалим“, посочва Ивайло Динев, но добавя, че не това е целта им. „Който мисли, че краят на окупацията е краят на нашите действия като общност с кауза, не е усетил идеята“, допълва и Теодор Колев.

И все пак: някой трябва да свърши работата, защо не направите партия? „Ранобудните” чуват този въпрос все по-често, а отговорът всеки път е един и същ: „Най-важната работа не се върши в парламента. Най-важната работа се върши сред хората по улиците, в семействата, в училище и в университета“, казва Ивайло. А Милена изброява постигнатите успехи: „За мен е успех, че майка ми започна да се интересува от политика, да следи какво се случва на площада, а баба ми излезе на протест“.

Няколко часа по-късно, напук на масираното полицейско присъствие в центъра на София, „Ранобудните“ проникват до централния вход на парламента. И се снимат с плакат, на който пише: „Огражденията са в ума ни, няма граници за духа ни“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s