Любовта и времето

Имало някога един остров, на който живеели Щастието, Тъгата, Мъдростта, Любовта и всички останали чувства.

Един ден им съобщили, че скоро островът ще потъне, затова всички си направили лодки и отплавали. Останала само Любовта, която спокойно отложила заминаването си до последния възможен момент. Когато островът останал самопедя над водата, Любовта решила да помоли за помощ.

Първо се обърнала към Алчността, но тя се оправдала:
– Съжалявам, лодката ми е пълна със сребро и злато, няма място за теб.

Тогава Любовта попитала Суетата, която минавала покрай нея в красив кораб:
– Моля те, Суета, помогни ми!
– Не мога, Любов. Цялата си мокра, ще изцапаш хубавия ми кораб.

И Тъгата минавала наблизо, но на воплите за помощ отвърнала:
– О, аз съм толкова тъжна, че трябва да бъда сама.

Щастието пък било толкова заето с еуфорията си, че изобщо не я забелязало.

Внезапно се чул глас:
– Идвай, Любов, аз ще те взема – рекъл ù един старец.

Предоволна от късмета си, Любовта изобщо не попитала къде отиват. Когато стигнали сушата, старецът продължил сам по своя път. Едва тогава тя осъзнала колко му е задължена и попитала белокосата старица Мъдрост:

– Кой ми помогна?
– Времето – отговорила ù Мъдростта.
– Времето? Но защо?

Мъдростта се усмихнала и отвърнала:

– Само времето е в състояние да разбере колко ценна е Любовта.

Advertisements

One thought on “Любовта и времето

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s