Уроци за живота от едно дете…

Тези стихове са написани от едно момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк.

SLOW DANCE

Наблюдавал ли си някога децата в лунапарка?
А слушал ли си как тихо пада дъждът по земята?

Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Заглеждал ли си се понякога в залеза на слънцето?
По-добре се отпусни,
Не танцувай толкова бързо…
Животът е толкова кратък,
Музиката не продължава завинаги

Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”, чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи?

По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е твърде кратък…

Каза ли някога на детето си
“това ще го направим утре”…
И в бързината си не видя тъгата му?

Загуби контакт,
остави едно старо приятелство да завехне,
защото все нямаше време да се обадиш
и да кажеш дори едно „здравей“…

По-добре се отпусни,
Не танцувай толкова бързо…
Животът е наистина кратък,
Музиката не продължава завинаги!

Когато тичаш като луд,
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък,
който дори не си отворил…

Осъзнай:
Животът не е спринт.
Затова, отпусни се и чуй музиката!
Преди да спре песента…

* * *

А аз ти желая
хубав слънчев ден
и успешна нова седмица!
(усмивки)

Advertisements

One thought on “Уроци за живота от едно дете…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s