To be dissapointed…

Едно от най-често срещаните твърдения в 21-век е, че всеки човек е уникален с нещо. И естествено всеки вярва, че в него има нещо наистина уникално, което го различава от другите. Дали това е външен вид или някакъв таланат, при всеки е различно. И всяко човешко същество, опирайки се на това твърдение, е стъпило на някакво стъпало. Обаче идва един момент, в който се оказва, че сме стъпили прекалено нависоко.

Как стигнах до този извод? Ами то трябва да ти се случи, за да започнеш да разсъждаваш и да проумееш. Човек, мислейки се за страшно умен и принизявайки другите (може би до прекалено ниско), така може да се главозамая, че да спре да мисли реално. Няма нищо лошо понякога да намесваме и въображението си, но не прекалено. Иначе може да заприличаме на Дон Кихот (по лудост, не по идеали, защото той умее да ги преследва). А някои хора смятат, че е по-добре да сме заплеснати в собствените си илюзии и да летим нависоко. Е да, на по-високото има по-чист въздух, ама както има една приказка „много хубаво не е на хубаво“ (дори и чистият въздух).

Само че колкото по нависоко хфвръкнем, толкова и по-болезнен ще бъде удара в земята. Само някой да не каже, че не е задължително този момент да го има. Напротив, когато човек бърка, по един или по друг начин съдбата му показва правия път. И точно „илюзионистите“ падат като метеорит в локва и после мрънкат, че им е кофти. Такива хора най-често изпадат в доста агресивни депресии и не могат да се оттърсят от чувството за разочарование дълго време. А е нормално да приемаме грешките си, дори и да не можем да ги поправим. Най-добре е да ги запомним и да не ги пропускаме.

И какво излиза? Че когато човек повярва в нещо, го стоварват на земята. И какво трябва да се прави? Ами, по мое мнение – живейте реално. Гледайте реално на нещата. Попринцип съм свикнала да твърдя, че във всяко нещо има поне по малко магия, но в сегашно време вече я няма. Мерилин е умрял отдавна, както и Маб (а Гандалф преди няколко години). И магията, за която си мислим е умряла заедно с тях. Сега има само късмет (най-низшата форма на магия), който обаче нещо е почнал да се губи. Те и хората губят човешкото в себе си, така че не се учудвам ни най-малко. Трябва да стъпим здраво на земята и да се борим да оцелеем, като просто приемаме гадориите. Съвет от мен – хващайте най-близкото дърво и се дръжте, ако се окаже здраво, значи късмета още го има…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s