Можем ли да бъдем щастливи, когато губим?

Човешкият живот е една нехомеопатична смесица от различни по вид неща. Преплитат се различни качества, чувства, случки, съдби и какво ли още не. Много хора мислят, че този престой на Земята,  е като нож с две остриета – колкото хубав, толкова и лош. Твърди се, че човек може да оползотвори напълно съществуването си, но може и да го опропасти. От ренесанса насам се смята, че човекът е уникален, и че може да направи всичко стига да иска. Въпросът е в това как едно всестранно развито същество би се почувствало в отделните ситуации.

Както вече споменах, животът ни поднася колкото добри, толкова и лоши моменти. Много хора обичат да ядат само мекото на баницата и да живеят по лесния начин, за разлика от други, които предпочитат винаги да са на ръба. Но каквото и да прави човек, съдбата често ни среща със ситуации, в които не се чувстваме удовлетворени и пълноценни. И най-често се питаме защо това се случва на нас, защо всичко е толкова несправедливо, каква ли е ползата… Но никой не се замисля, че това, което се случва, може би е за добро. Свикнали сме да гледаме на трудностите и препятствията като на нещо абсолютно безсмислено. По-лесно е просто да мрънкаме, отколкото да разсъждаваме, както би направил един нормален човек. Защото във всички случаи важи поговорката „Всяко зло за добро“, макар и плюсовете и минусите да ни се изясняват по-късно. Все пак за всяко нещо трябва време.

Колкото и да се твърди, че човешкото същество е единственото, което може да разсъждава, това не е точно така. Не винаги човек е способен (или по-точно не винаги му е изгодно) да напрегне мисълта си. Да не говорим, че има хора, които въобще не го правят. Ако тези същества седнат и помислят трезво може и да разберат някои толкова сложни въпроси. Лошото е, че все по често хората гледат едностранно нещата. Още по-лошо е, че и някои дори не ги гледат.

За какво живее човек на земята? Много хора са се питали, и са стигнали до един и същи отговор – за да се развиват. А как се стига до развитие? По същия начин, по който се трупа опит. Когато ни се случи нещо, ние го запомняме и знаем в подобни ситуации как да постъпваме. Същото е и с развитието. А как се трупа опит? В продължението на живота. Както всички знаем, живота е най-добрия учител, защото неговите уроци са най-жестоки и се запомнят завинаги.

Загубата – нещо, което не всички обичат. Да не казвам всички, защото има хора, които знаят как да я пренебрегнат. Само хората, които не знаят как се печели, не знаят и как се приема една загуба. Тоест хората, които наистина са се научили да оценяват знаят какво е да губиш и знаят как да преглътнат и преживеят нещо такова. Губенето на каквото и да било може да бъде предизвикано от различни неща – прости грешки, или не толкова прости, неизбежни ситуации, неподготвеност и тн. Първоначалната реакция на повечето хора е гняв, смесен с разочарование. Но това го показват толкова хора, колкото и си признават наистина загубите (освен когато са видими дори и за слепец).

Какво може да загуби човек – самочувствие, реноме, пари, дори и друг човек. Всяка загуба е болезнена по свой си начин. Не е лесно да паднеш от висините, до които си стигнал. Удара е доста болезнен. Не е лесно да загубиш парите, които сам си изкарал. Не е лесно да загубиш любим човек, защото той значи нещо за теб и неизменно споделя твоя живот. Загубата води до накърняване на личното самочувствие и егото. Някои хора изпадат в дълбока депресия (най-често тези, които страдат от болни амбиции), други обаче гледат по-различно на нещата.

Не е нужно да си абсолютен непукист, за да приемеш загубата. Не е нужно да си върл оптимист, за да мислиш, че всяко нещо се оправя. Болката в живота е равна на развитието и трупането на опит. А развитието е основната цел на човешката раса. Когато човек зауби, например репутацията или реномето си, той може да бъде щастлив, че се оттървал от бремето постоянно да бъде съден и да го гледат под лупа (това са минусите на „славата“). Когато загубим пари трябва да се радваме, че не сме успели да ги похарчим напразно, защото това най-често им се случва (кражбата може да се окаже добра инвестиция). Дори и когато загубим човек, независимо по какъв начин (смърт или просто раздяла), трябва да се радваме, че ни се дава възможността за самостоятелност. Това е така по простата причина, че хората сме егоисти и мислим първо за себе си (не, не плачем в памет на умрелия, ами на това, което сме вземали от дадените взаимоотношения, напр. „Сега МЕН няма да има кой да ме разбира!“). Трябва да се научим, че това, което следва е по-добро от предишното. Човек в продължението на живота си не тъпче само на едно място.

И какъв извод можем да си направим? Живота не е толкова гаден, колкото ние си мислим. Просто ни се предоставят ситуации, съдържащи възможност за развитие. Човек трябва да изживее живота си щастлив, защото песимизма и отчаянието са белег на нещастието. Макар и да не е приятно да губим, още по-неприятно би било ако се натъжим или откажем. Човек трябва да бъде и реалист, и песимист и оптимист в едно. А човек с такава комбинация просто би казал (в случая): „Да, загубих, печелил съм, ще спечеля и този път“.

 

 

Advertisements

2 thoughts on “Можем ли да бъдем щастливи, когато губим?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s