За абсурдите и алтруистите 

За пореден път дойде време за кандидатстване на зрелостниците, което отново събужда ежегодните теми за най – желаните специалности и едва ли не лекомислието на младите.

Водеща в категорията „най-желана“ специалност е психологията. До тук прочетох поне 3 гневни, изпълнени с огорчение статии на психолози (поне така се подписваха отдолу), които яростно обясняват как студентите търсят мекото на баницата и нямат бегла представа какви предизвикателства ги чакат. Не че има кой изобщо да им го изясни преди да се озоват в аудиториите.

Повечето от изказванията в публичното пространство, които в интерес на истината са доста малко, единствено констатират, а нямат претенцията да анализират или мотивират. Мнението на тези специалисти се търси рядко, а общественото настроение е по – скоро негативно. Българина не прави разлика между терапевт, психиатър и психолог. Защото не е запознат. От четирите си години в СУ не видях никакви опити от повечето преподаватели да дадат публичност на своите мнения. Какво остава за тези на студентите? Тази професия стои в страни от публичния живот и е с неясен статут и още по-плачевно финансиране. 

В центъра на този хаос се озовава студента. Това съществително за мен обхваща онези, на които наистина им се учи и имат желание да се развиват. Голяма част от тези млади идват подкрепени от родителите си през първите 2 години – период, в който могат спокойно да учат и да нямат притеснения за бъдещото си кариерно развитие, защото то изглежда далечно. След още 2 години идва момента, в който този човек иска да стане самостоятелен – ето тогава идва голямата трагедия. Той няма какво да работи. Той иска да гради живота си, но осъзнава, че с минимална работна заплата това няма да стане. И решава да отложи професионалното си развитие и да обърне внимание на онези аспирации, които в момента са свързани лично с него. Защото иска стабилност.

Всяка една допълнителна квалификация, която е необходима за психолозите, независимо в коя област са, включва допълнителен финансов ресурс. Ето от тук идва голямото огорчение на цялата практикуваща гилдия – тя е зле платена. А младите не желаят това. 

Грозно е, когато един претендиращ да разбира околните човек не се опитва да вникне поне малко в мотивите на младите. Още повече е наличие на недостатъчни знания това обобщение, че всички са зле. Нека психолозите в България не се правят на големи алтруисти и не си признаят най-сетне, че са ужасно недоволни. Има хора, които избират тази специалност с голямо вдъхновение, но имат желание труда им да бъде оценен, а тук това в момента не е възможно. И повечето специалисти го знаят. Както знаят и защо колегите им в един добър момент си събират багажа. 

 

Advertisements

5 октомври ?

От момента, в който кабинета на Пламен Орешарски подаде своята оставка, на дневен ред стои въпросът „Какво ще се случи на следващите избори?“. А българският човек си задава въпроса „Да гласувам ли или не, или ако да – за кого? И какво изобщо ще се промени?“. На втората част от въпроса всеки трябва да си отговори индивидуално, но винаги има какво да се направи.
Пример за това е „Прецакай #КОЙ“ (http://precakaikoi.bg/). За да не допусна грешка в обясненията, ще цитирам някои основни положения, с които българския гражданин е време да се запознае, за да не се налагат нови и нови предсрочни избори.

„На изборите през 2013 г. гласуваха 3 632 953 българи. По оценки на наблюдатели около 10% от тези гласове – 363 295, са били контролирани.Всеки доброволно подаден глас намалява влиянието на контролираните избиратели върху вота. Ти можеш да прецакаш #КОЙ. Присъедини се към нас.“

Препоръчвам да прегледате линка, и не забравяйте, че гласа ви е важен. И в унисон с днешната дата (06.09) – „Съединението прави силата“.

Студентски права

Притча за здравословното хранене

В началото Бог сътвори небето и земята.
Земята бе покрита с броколи, карфиол и спанак, и плодове най-различни: червени, жълти, оранжеви и всякакви, и животът на Адам и Ева бе здрав и дълъг.
И сътвори Сатаната сладоледа „Делта” и кашкавала.
И попита Сатаната Адам: „Искаш ли да си хапнеш?”
И Адам му отговори: „Да!”
И добави Ева: „И аз искам! Два сладоледа!”
…И наддадоха Адам и Ева всеки по 3 килограма.
И сътвори Бог киселото мляко, за да съхрани Ева фигурата си такава, каквато я харесва Адам.
И сътвори Сатаната бялото брашно, маята и захарта, и ги смеси.
И Ева мина от размер 42 на 50.

И каза Бог: „ Яж с апетит тази зелена салата от моята райска градина!”
И каза Сатаната: „ И добави дресинг с майонеза и синьо сирене, хапвай чеснови питки и пий Coca-Cola.”И след вечерята Адам и Ева отпуснаха коланите.

И каза Бог: „Давам ви свежи зеленчуци за здраво сърце и зехтин студено пресован.”
И сложи Сатаната на масата капама, печено прасе и панирано пиле.
И подскочи холестерина на Адам и Ева до небесата.

И сътвори Бог картофи, запечени без масло, с повишено съдържание на калий и други полезни ингредиенти.
И обели Сатаната картофи, наряза ги на тънки резенчета, изпържи ги в маслена баня, посоли ги щедро и ги нарече „чипс”.
И качи още килограми Адам, а Ева получи целулит.

И сътвори Бог маратонките и ги даде на децата си, за да стопят излишните килограми.
И даде Сатаната на Адам и Ева кабелна телевизия с дистанционно, за да не се напрягат като превключват програмите.
И Адам и Ева се смееха и плачеха срещу светещият екран, и си обуха анцузи с ластик на корема.

И даде Бог на Адам и Ева постното месо, диетичните продукти, и кълновете, за да не приемат много калории.
И сътвори Сатаната McDonald’s, и бургери Big Mac.
И попита Сатаната Адам: „ Искаш ли и пържени картофи, и бира?”
„Да ! – отговори Адам – Голяма порция! И няколко бири!”
И получиха Адам и Ева инфаркт!

И въздъхна Бог, и създаде байпаса.
И усмихна се Сатаната, и създаде здравната каса.

Какво искат „Ранобудните“

Източник: http://www.dw.de/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/a-17254298 

Репортаж на Иван Бедров:

„Това, което ние в момента критикуваме, е резултат от липсата на адекватна образователна система, най-вече в училище“, казва Ивайло Динев, един от лидерите на „Ранобудните студенти“. Докато говорим в една от залите на Софийския университет, вратата често се отваря – студенти или пък хора от охраната на университета непрекъснато търсят Ивайло, телефонът му звъни, но той не спира последователно да обяснява защо трябва да се започне от образованието.

Окупацията стартира преди повече от месец. Вече втора седмица тя е ограничена до Аулата на университета, но всички продължават да наричат младите момичета и момчета „студентите от 272“ – по името на 272-ра аудитория, където започна студентският бунт.

Хора с кауза

„Системата създава апатични граждани и точно затова се появихме ние – трябваше да дадем пример. Ако училището изгражда критично мислещи хора, ние няма да имаме никакви проблеми, защото тези критични хора ще станат един ден политици или активни граждани“, казва 24-годишният Динев.

Роден е в Благоевград. Работи още от ученик – като общ работник, на автомивка, в шивашки цех, в хранителен магазин. Преди 5 години идва в София, за да учи културна антропология във Философския факултет на СУ. Неговият връстник и „колега по окупация” Теодор Колев е от София и също има разнообразна трудова биография – бил е строителен работник, куриер, раздавал е брошури, работил е в кухня на ресторант. Сега завършва право.

„И досега съм имал позиция, но не е имало хора, с които да се обединя и да направим нещо заедно. Чувствал съм неразбиране в средата, в която съм израснал. Чудех се дали аз съм объркан или самата среда. Тук разбрах, че грешката не е в мен. И най-много ме радва това, че различни хора се обединихме в името на една кауза“, обяснява Теодор.

Неговата идея за България е кратка: „Да седнем и да основем държавата на чисто. Да напишем нов обществен договор“. Не му се навлиза в детайли как точно да стане това – с ново Велико народно събрание или с нова Кръгла маса, но не спира да повтаря, че дори и магическа пръчка не е способна да оправи България отведнъж. „Това е процес, който изисква да се изгради нова платформа, абсолютно всичко трябва да се изгради наново. Да се съберем и да решим. Ние, студентите, вече сме се събрали и това е най-ценното“.

„В България имаме огромен интелектуален потенциал, който трябва да бъде използван. В момента обаче сме управлявани от най-глупавите”, добавя Милена Славейкова. Тя е на 21 години, учи 4 курс Прогнозиране и планиране в УНСС, от две години работи и в счетоводна къща. „Огромна част от съзнанието ми е насочено към проблемите в държавата,“ – пали се Милена, „защото всеки ден се случва гаф след гаф, продават държавата, нещата стават все по-зле. Сестра ми емигрира, много мои приятели емигрираха и не се знае кой кога ще се върне. Нещата главоломно отиват все по-надолу“.

Протестиращите студенти казват, че целта им е да просвещават, а не да правят революция. „Когато българите разбраха за случая „Христо Бисеров”, веднага трябваше да има реакция. Не хората да чакат да видят как ще реагират студентите, а всеки сам да реагира“, казва Ивайло Динев. Ще повярва, че „Ранобудните студенти“ са успели, когато хората мигновено реагират на всеки случай като „Бисеров“ и „Пеевски“.

„Защо не направите партия?“

„Когато влязохме в парламента и Миков (председателят на Народното събрание Михаил Миков – бел.авт.) ни каза, че не му пука дори за неговите избиратели, тези негови избиратели трябваше да дойдат тук и да го изринат“, казва Динев. Според него случаи като този показват, че общественият договор е само на хартия.

„Ранобудните” не искат срещи с политици, не искат да правят партия, не си поставят краен срок за окупацията. „Ако решим, че махането на правителството е основната ни цел, ще се съюзим с всички опозиционни партии и ще го свалим“, посочва Ивайло Динев, но добавя, че не това е целта им. „Който мисли, че краят на окупацията е краят на нашите действия като общност с кауза, не е усетил идеята“, допълва и Теодор Колев.

И все пак: някой трябва да свърши работата, защо не направите партия? „Ранобудните” чуват този въпрос все по-често, а отговорът всеки път е един и същ: „Най-важната работа не се върши в парламента. Най-важната работа се върши сред хората по улиците, в семействата, в училище и в университета“, казва Ивайло. А Милена изброява постигнатите успехи: „За мен е успех, че майка ми започна да се интересува от политика, да следи какво се случва на площада, а баба ми излезе на протест“.

Няколко часа по-късно, напук на масираното полицейско присъствие в центъра на София, „Ранобудните“ проникват до централния вход на парламента. И се снимат с плакат, на който пише: „Огражденията са в ума ни, няма граници за духа ни“.